Д-р Михаел Лайтман Бъдещето на света е в промяната на човека

Човечеството като интегрална система

Напоследък между нас възникват контакти, изискващи душевно, чувствено съединяване, чрез които да започнем да общуваме не по въпросите на екологията, промишлеността, банковата система, образованието и здравеопазването, а да изградим добри човешки взаимоотношения – от сърце към сърце, от държава към държава.

В своята еволюция нашата цивилизация е преминала през неживото, растителното, животинското ниво на развитие, достигайки човешкото стъпало, на което е преодоляла същите тези нива: неживо, растително и животинско. И така сме достигнали до последния стадий на човешкото стъпало – стадия “човек”, на който придобиваме образа на единния човек Адам, което означава “подобен на природата”.

И тук възниква въпросът: “Как да изпълним тази задача, щом по друг начин не бихме могли да оцелеем?

Светът се оказа в задънена улица, объркан и неразбиращ какво да прави по-нататък, а същевременно програмата за развитие изисква достигане на добри взаимоотношения, без които ние не бихме могли да въведем порядък в икономиката, промишлеността, търговията. Хората изгубиха способността да се свързват помежду си, защото сега, на този етап от нашето развитие от тях се изисква вече душевна, сърдечна връзка, каквато досега никога не е съществувала.

Ние или сме се презирали един друг, или сме контактували по принуда, когато е било необходимо да се сътрудничим в производството, търговията, културата, медицинските изследвания. При това, и от отделните хора, и от държавите не се изискваха добри между партньорски отношения.

А сега от нас изискват някакви вътрешни, психологически усилия във взаимоотношенията по-между ни.

Ако преди поради безизходица сме живели като “ъглови квартиранти” в един дом, събирайки се само за общата трапеза, то днес вече сме дотолкова зависими един от друг, че без добросъседски взаимоотношения животът ни ще се превърне в кошмар. Необходимо ни е само постигането на съгласие.

Това съгласие се нарича поръчителство. Ние сме длъжни да постигнем такова взаимно съединение, за да може всеки  да почувства, че животът му зависи от останалите – подобно бойци от един отряд, които са изцяло зависими един от друг, и всеки разбира, че ако не помогне на другите, а те на него, то всички ще загинат.

В природата и в техниката съществуват много примери на такава тотална зависимост. Подобна система се нарича интегрална или аналогова. Всеки неин елемент е свързан с другите и ако изпадне дори и само един от тях, то целият механизъм ще престане да работи. Очевидно е, че развитието на човешкото общество е довело до това, днес ние да дораснем до такова съединение.