В съединението между хората се разкрива интегралната глобална система на природата – усещането за съвършена и вечна реалност, възможността за издигане над проблемите на този свят, достигане на щастието.

За нашими естественными органами чувств находится система желаний, которая и отражает восприятие мира. Мы не ощущаем мир в его истинном виде, каждый замкнут в себе, что в итоге приводит нас к кризису, опустошенности и депрессии. Желание, развиваясь изнутри, толкает человека к иному уровню взаимосвязи. Как выйти за пределы нашей «коробочки», выработать в себе новый орган чувств, раскрывающий истинный, интегрально взаимосвязанный, совершенный мир?

Наблюдавайки обкръжаващата ни природа, изучавайки я, ние виждаме, че причинно – следствените връзки, способите за предаване на информация, съществуващи в неживата, растителната и животинската природа, остават практически неизменни в продължение на цялата история. Докато в еволюцията на човешкия род се проследяват много големи изменения в развитието на формите за връзка. Една от тях е речта. Защо, как, и заради какво се е развила човешката реч?

Днес вече и учените говорят за това, че както съществува електрическо, магнитно или гравитационно поле, така съществуват и други силови полета: аз съм помислил за нещо, а ти изведнъж се досещаш; или аз усещам някакво желание в сърцето, а го разкриваш и ти.
Когато достигнем всеобщата любов, ние ще разкрием единното поле, което свързва цялото човечество. Ще започнем да се усещаме един друг, и това ще бъде вътрешна комуникация – от сърце към сърце, от разум към разум.
Някои хора са по-способни към подобни усещания, а други –по-малко. Нашата задача е да се издигнем до такова ниво на разкриване, че да започнем да усещаме цялото човечество като най-любимите ни хора, като близки приятели – те влизат все по-дълбоко в сърцето ми, и аз също – чувствам, че все по-дълбоко прониквам в техните сърца. Между нас се открива съвършено друг вид връзка: аз не се нуждая нито от интернет, нито от думи – стига ми вътрешният език, от сърце – в сърце.
Не говорим за просто усещане на душевна топлина и любов. Става дума за това, че във вътрешната връзка между нас ние разкриваме мястото, в което можем да изградим новото човечество, новия свят, изпълнен с нашите общи чувства и мисли.
Тези отношения изцяло ни напълват. Музика, литература, театър, кино – всичко ще бъде там , вътре. Няма да ми потрябват никакви външни символи, за да се впечатля от различните форми на нашата вътрешна връзка. Нали за това говорят всички видове изкуства? За впечатленията на човека – и аз ще ги усещам.
За какво ми е да развивам технологии и да произвеждам все повече и повече, ако материалните ми потребности се свеждат до най-необходимото, а затова аз мога да се наслаждавам на живота. Наслаждението е абстрактно нещо. Аз мога да се наслаждавам ,без да произвеждам около себе си планини от метал и бетон. Можем да се направим всичко значително по-просто, главното е – вътрешното напълване: именно с него живее човекът.
В банковата сметка на милиардера има сума с десет нули и той се наслаждава на това. Възможно е тези пари вече да са откраднати, а той да не знае за това и да продължава да изпитва същото наслаждение.
Ние можем да дадем на човека такова напълване, че да не му трябва повече от това, което е необходимо за поддържане живота на неговото тяло, а духовно напълване като човек – да продължава да расте през цялото време.