В равносметката на своята еволюция ние чувстваме, че сме загубили пътя. Изпадаме в отчаяние и безпомощност, щом не намерим лекарство за своята болест. А лекарството е – обединение. Благодарение на него всеки от нас ще придобие нови сили, поддръжка и топлота. В новото желание, получено от обкръжението, той ще усети ново напълване. Още повече: в това обкръжение, обединявайки се с всички, той ще получи такова усещане за удовлетворение, което ще го издигне на степента „Човек“. Той ще заживее над животинското ниво, усещайки съвършенството  и вечността на Природата. И тогава ще видим, че в действителност в нашата еволюция се крие особен, велик процес. Оказва се, че Природата, съдържаща в себе си всички сили и цялата мъдрост, ни води към съвършено състояние. То е пред нас. Ще се надяваме, че ще успеем да го разкрием, достигнем и реализираме.

На следващия етап на развитие природата изисква от нас да не се надбягваме и  изпреварваме един за друг в непрекъснато тичане, а да си обезпечим нормален, балансиран материален живот, а над него да  доразвием човешко качество – чрез  взаимовръзка помежду ни,  когато всеки  напълва себе си от това, че е свързан с другия.

Методиката на интегралното възпитание е спасението от всички беди. Тя не само неутрализира опасностите, заплашващи човечеството – войни, пазарен банкрут, системно гладуване, епидемии и пр. – не само ни пази от злото, но и ни издига към доброто. Тя ни превръща в нещо такова, което ни позволява да усетим жизнената енергия на ново ниво. Там, във взаимоотношенията между нас, ние откриваме Човека, човешкото ниво, в което сме свързани с вътрешната същност на Природата, с двигателя, който движи нашето развитие, с замисъла, с величайшата сила, заложена в Природата…

Изминали сме пътя на цялата си история, за да изучим в крайна сметка закона за любовта, царящ в Природата, да проумеем какъв е той. Е, а всички предходни етапи на пътя към реализация на този закон в нас са нужни само за това да осъзнаем чрез тях негативите, безцелността, огромната разединеност, в която пребиваваме. И, изхождайки от това, ние сами и ще изградим тази забележителна „конструкция“, която ще се нарече „Човек”.

Технологичното развитие направи нашия живот удобен и комфортен, но станахме ли ние от това по-свободни и щастливи? Тайната на покоя и щастието е в усещането за хармония, а човекът постоянно се намира в дисбаланс, във вътрешно напрежение, тича за всички нови напълвания и в крайна сметка усеща пустота. Но източникът на щастието все пак съществува и се намира съвсем близо.

Ако аз поправя себе си и се превърна в интегрална част в целия този обем, в тази система, тогава –  променям света. Намираме се на такъв етап, когато не може да има никакво друго изменение. Природата през цялото ни подтиква напред. Мислехме си, че сами променяме света, а в действителност ни подтикват с така наречената палка на щастието. През цялото време се опитвахме да направим нещо, а в крайна сметка стигнахме до състоянието, в което можем да вървим към подобряване на света, само ако подобрим себе си: с нашето осъзнаване, чрез разумно разбиране на природата и връзката с нея, с равновесието с нея.

Мислим си, че можем да постигнем щастието с помощта на парите, властта, развивайки науките и технологиите. И в крайна сметка, въпреки всички придобивки, имаме опустошение и криза. Дошло е особено време, когато промените трябва да се извършат в вътре – в самия човек. И тогава ще постигнем щастие, което наистина няма аналог в нашия свят.

Човечеството стои на прага на новия свят, където действа друга парадигма на мислене, други закони на взаимодействие. Ние като малки деца, раждащи се в света, трябва да се научим да живеем в тази нова реалност. Какви са условията за влизане в новия свят, и каква е тази наука за живота, която отваря на човек вратите към бъдещето?