Д-р Михаел Лайтман Бъдещето на света е в промяната на човека

Да си създадем добро обкръжение

Нека поговорим за новото поколение, в което бихме желали да видим своето продължение – ако не във всички, то поне в нашите деца. Желаейки им всичко най-добро, ние не бихме искали те да живеят в общество на конкуренция, където всеки човек постоянно е готов за „кръгова” отбрана, а държавите, в конфликт помежду си, са подлагат на смъртна заплаха от атомните бомби, приготвени в изобилие един за друг. Ние не искаме нашите деца, като нас да живеят в условията на постоянно разрастващата се криза: да не могат да излизат от дома си след вечерното смрачаване, сякаш се намират в джунглата, и ги обкръжават хищници; никой да не знае в тяхното нестабилно общество , какво ще се случи след миг, а жизнените условия да се влошават от година на година.
В последните години човекът изпитва все по-голямо напрежение:
– В света рязко се е повишил броят на самоубийствата, расте броят на разводите, разширява се отчаянието;
– повишила се е силата на разрушителните ефекти от стихийните бедствия: от цунами, земетресения, изригвания на вулкани, урагани, наводненията и така нататък;
– Не трябва да забравяме и за техногенните катастрофи, например, грандиозния разлив на нефт в Мексиканския залив;
– Към това можем да добавим растящата статистика на безработицата, насилията в училищата, алкохолизма и наркоманията…
И така, оказваме се в много опасно положение. Но хората се отказват да мислят за последствията от заплахите – не защото те ще отминат, а защото е невъзможно непрекъснато да мислиш за това. По-лесно е, да не мислиш за тези събития и просто да плуваш по течението на живота. И все пак, ако сериозно се замислим за това, какъв свят ще подготвим за следващото поколение, ще се изясни, че този свят изобщо не е пригоден за живота, който би удовлетворил човека и който би го напълнил с топлина и увереност.
Загубихме пътя за развитие. По-рано, според ръста на своя егоизъм, който ни тласкаше напред, откривахме нови форми на социален, политически, икономически живот, развивахме наука и техника. Като цяло направихме много благодарение на желанието за развитие и разцвет. Но с времето тази тенденция угасна, и ние се отучихме правилно да използваме възможностите, с които разполагаме.
Човечеството може да се сравни с група хора, заблудени посред бял ден, които не знаят накъде да вървят. Събирайки се на международни конференции в най-луксозните ъгли на света, нашите лидери, всъщност, се занимават подобряването на собствения живот, но абсолютно не знаят, какво да предприемат за подобряване живота на своите страни и света като цяло.
И действително: имаме ли ние перспектива, светлина в тунела? Досега нашият егоизъм през цялото време ни подтикваше отзад. Трябва ли да продължим да се развиваме по този начин, очаквайки това, към което ще ни доведе той? Следвайки още този модел на поведение можем да стигнем до масово гладуване, епидемии, климатични бедствия и екологични катастрофи – до унищожаване на човечеството. Можем ли да изберем за себе си друга форма на развитие?
Социумът развива човека, и всеки от нас сам по себе си представлява продукт на въздействието на обкръжението. Така че, защо да не сформираме за самите нас такова обкръжение, което да ни развива в нужната посока?
Възможно е точно от това да се нуждае нашето поколение. Неслучайно ние не различаваме проблясъка отпред – природата повече не ни подбутва, както ни подтикваше през цялото време. Затова, днес, ние притежавайки достатъчно разум и чувства, владеейки силата на анализа, можем сами да сформираме обкръжението, което ще ни развива по –нататък.
Ако използваме силата на обкръжението по този начин, ще съумеем да поправим своето естество. Няма смисъл да оставаме слепи егоисти, не знаещи, накъде ги тласка егоизмът и какво ще прави с тях. В интерес на истината, ние вече усещаме, че той не ни води към безопасност, нито към успешен и мирен живот. И затова трябва да развиваме човека по такъв начин, по който той да използва своя егоизъм за изграждане на общество, където всички свои пориви и възможности той ще приложи за общото благо.
По такъв начин – с помощта на възрастни наставници – ние формираме детската среда. Благодарение на това всяко дете получава правилното възпитание и знае как да използва своите подбуди и качества за благото.