Съвременният човек се страхува от бъдещето. Известно е, че много хора днес губят работа, а още повече се боят да я загубят, тъй като не знаят с какви средства ще живеят по-нататък.
В рамките на своята преподавателска дейност аз посещавам различни страни и виждам, как хората се притесняват, че нямат работа и заплата.
Тук се крият два проблема.
На първо място, човекът не знае, как ще издържа семейството си. Жена, деца, дом, дългове, стареещи родители… А е възможно, той самият да наближава пенсионна възраст. Това притеснение нараства и се превръща в обща грижа за масите. Според разчетите на икономистите и социолозите, твърде вероятно е към армията на безработните да се присъединят стотици милиони хора, които няма с какво да живеят. Съгласно статистиката, в САЩ едва ли не половината население се нуждае от една или друга помощ: било то талони за продукти, горещи обяди и така нататък.
На второ място, човекът, загубил работа, не знае какво да прави със самия себе си. Районите, пострадали от безработица, се превръщат в огнища на организирана престъпност, проституция, наркомания и прочее. В крайна сметка обществото ще плати за всичко това много по-скъпо, отколкото би струвало трудоустрояването на хората.
Както е известно, оставайки без работа няколко години, човекът вече не може да се върне на пазара на труда. Дори образованият представител от средната класа с течение на времето загубва култура на трудолюбие, актуалността на квалификацията си, вече не смята за необходимо ежедневно да излиза от дома си и да са връща след работа … По този начин, става дума не за отделни проблеми от личен характер, а за социална беда, която като бумеранг удря по обществото. И обществото може да не се справи с този проблем.
А нали, освен това са възможни вълнения, безредици и всичко, което е съпроводено с това, когато стотици милиони остават без средства за съществуване. Подобна перспектива не представлява „привилегия” на една единствена страна, а, като пандемия, поразява всички държави в целия свят.
По този начин, проблемът с безработицата не се ограничава до жизнения минимум, горещите обяди и дрехите втора ръка. Ще мине година, максимум две – и от къде да се вземат средства?.. Проблемът даже не е толкова финансов – армията от безработни се превръща в огромна политическа сила. До какво може да доведе това, показва примерът на Германия през трийсетте години на миналия век. А поотминалата според някои многоръка „арабска пролет” може да прерасне в естествена американска, европейска, китайска…