Задачата на родителите е не само да сформират в детето правилната според тяхната точка на зрение ценностна система, но и да го научат самостоятелно да оценява приоритетите на обкръжението и да се справя със ситуации, в които ценностите на обкръжението не съвпадат с ценностите, възпитани в него в семейната среда.

Подавайки правилен пример на поведение чрез постоянни разговори и разяснения на  най-различни действия, родителите превръщат детето в партньор на собственото му възпитание. При такъв подход не са необходими никакви насилствени ограничения, тъй като постоянните „не може” и „не прави това”, действат само до определена възраст, след която детето започва да се бунтува против всякакви забрани. С помощта на примера и обясненията ние залагаме в подрастващите рационална програма на поведение, която създава в тях вътрешни естествени рамки.

Границите са нещо естествено, нали живеем в свят, в който има предел на нашите възможности. Ограничени сме от нашата собствена природа, от обкръжаващата ни природа и от обществото, в което живеем. И ние трябва да знаем, какви са те, тези граници. Детето трябва да усеща границите и да се страхува да ги престъпи, за да не подложи на опасност себе си и другите.

Възпитанието  е много голямо изкуство. Ако  умеехме да възпитаме децата,  бихме променили света. И ако не в нашето, вече изгубено поколение, в крайна сметка, може би в следващото. Това е световен, централен проблем.

Въпрос, който винаги ще вълнува родителите е установяването на определени рамки в поведението на детето. Как да се определят тези граници и най-важното – как детето само да ги съблюдава, без родителски натиск?

Жизненият успех на нашите деца пряко зависи от възпитанието. Но сега, не работят нито предишният подход към възпитанието, нито предишната индивидуална форма на успех, те не се вписват в рамките на взаимозависимия свят. Ние ще трябва да приемем интегралната форма на взаимодействие с обкръжението, да се научим на изкуството за изграждане на семейните връзки в обществото – в това е ключът към успеха в „кръглия” взаимосвързан свят и на това изкуство трябва да обучим нашите деца.

Днес здравето, успехите и радостта на децата влияят на семейството не по-малко, и дори повече, отколкото състоянието на родителите. А това, което искаме да достигнем и в семейството, и в обществото, са сплотеност, обединение. Но обединение може да има само в равенството.

Ролята на родителя  е – да научи децата на житейската мъдрост. Ако умеехме да създаваме правилното семейство, може би, вече щяхме да притежаваме инструментите за изграждането на правилните отношения и с чуждите хора.

Семейните съвети ни дават възможност да използваме дома си и нашето семейство като място, където да можем да се научим правилно да създаваме и уреждаме взаимоотношенията си с хората, било то с нашите деца, съпруг или съпруга, или с нашите възрастни родители. Семейното ядро може да стане за нас „атомна станция”, която да ни обезпечава с енергия през целия ни живот – на децата в училище, у дома, на работа, с приятелите, с познатите…