Днес вече и учените говорят за това, че както съществува електрическо, магнитно или гравитационно поле, така съществуват и други силови полета: аз съм помислил за нещо, а ти изведнъж се досещаш; или аз усещам някакво желание в сърцето, а го…
Д-р Михаел Лайтман
Бъдещето на света е в промяната на човека
Статии
Днес вече и учените говорят за това, че както съществува електрическо, магнитно или гравитационно поле, така съществуват и други силови полета: аз съм помислил за нещо, а ти изведнъж се досещаш; или аз усещам някакво желание в сърцето, а го разкриваш и ти.
Когато достигнем всеобщата любов, ние ще разкрием единното поле, което свързва цялото човечество. Ще започнем да се усещаме един друг, и това ще бъде вътрешна комуникация – от сърце към сърце, от разум към разум.
Някои хора са по-способни към подобни усещания, а други –по-малко. Нашата задача е да се издигнем до такова ниво на разкриване, че да започнем да усещаме цялото човечество като най-любимите ни хора, като близки приятели – те влизат все по-дълбоко в сърцето ми, и аз също – чувствам, че все по-дълбоко прониквам в техните сърца. Между нас се открива съвършено друг вид връзка: аз не се нуждая нито от интернет, нито от думи – стига ми вътрешният език, от сърце – в сърце.
Не говорим за просто усещане на душевна топлина и любов. Става дума за това, че във вътрешната връзка между нас ние разкриваме мястото, в което можем да изградим новото човечество, новия свят, изпълнен с нашите общи чувства и мисли.
Тези отношения изцяло ни напълват. Музика, литература, театър, кино – всичко ще бъде там , вътре. Няма да ми потрябват никакви външни символи, за да се впечатля от различните форми на нашата вътрешна връзка. Нали за това говорят всички видове изкуства? За впечатленията на човека – и аз ще ги усещам.
За какво ми е да развивам технологии и да произвеждам все повече и повече, ако материалните ми потребности се свеждат до най-необходимото, а затова аз мога да се наслаждавам на живота. Наслаждението е абстрактно нещо. Аз мога да се наслаждавам ,без да произвеждам около себе си планини от метал и бетон. Можем да се направим всичко значително по-просто, главното е – вътрешното напълване: именно с него живее човекът.
В банковата сметка на милиардера има сума с десет нули и той се наслаждава на това. Възможно е тези пари вече да са откраднати, а той да не знае за това и да продължава да изпитва същото наслаждение.
Ние можем да дадем на човека такова напълване, че да не му трябва повече от това, което е необходимо за поддържане живота на неговото тяло, а духовно напълване като човек – да продължава да расте през цялото време.
В търсене на щастието Съвременният човек се намира в търсене на някакъв „наркотик”, опитвайки се да заглуши пустотата. Но зад това се крие търсенето на смисъла на живота. Къде да го намери? Именно състоянието на криза, безизходност и вътрешна пустота…
В търсене на щастието
Съвременният човек се намира в търсене на някакъв „наркотик”, опитвайки се да заглуши пустотата. Но зад това се крие търсенето на смисъла на живота. Къде да го намери? Именно състоянието на криза, безизходност и вътрешна пустота ни разкриват пътя към източника на щастието и осъзнаването на смисъла на живота.
Създали сме множество излишни професии и сфери на дейност. Да вземем, например, системата за здравеопазването. Родителите ми и много от моите роднини бяха лекари. Сред моите ученици също има лекари, от които аз редовно получавам различни статистични данни. Самият аз…
Създали сме множество излишни професии и сфери на дейност. Да вземем, например, системата за здравеопазването. Родителите ми и много от моите роднини бяха лекари. Сред моите ученици също има лекари, от които аз редовно получавам различни статистични данни.
Самият аз започнах висшето си образование в медицинския факултет, въпреки че по – късно разбрах, че това не е за мен, и преминах в сферата на биологичната и медицинска кибернетика. Исках да разбера принципите на жизнената дейност на системите на човешкия организъм. Шест – седем години бях пряко свързан с тази сфера, работейки в Санкт Петербург, в специализиран институт. През целия си живот се въртя около медицината, около отношенията към проблемите на човека.
Последните 50 – 60 години можех да наблюдавам развитието на медицината съвсем отблизо, и виждам , че днес тя се е превърнала в бизнес. Това касае излишните проверки и анализи, имунизации, които предизвикват различни проблеми, специалностите, призвани да разширяват Министерството на здравеопазването и системата като цяло. Появяват се все по-нови средства, позволяващи да се „доят” хората. Огромна част от бюджета отива за здравеопазване, и допълнително хората сами си доплащат.
Разбира се, част от тези нововъведения е оправдана, но тя е много малка. Заслужава да се отчете, че много от проблемите със здравето са предизвикани от нашия начин на живот: работата, отчаянието, нервните проблеми, напрежението, което ние изпитваме. А какво струва замърсяването на природата или стероидите, които добавяме в храната!?
Ако вземем в разчет всичко това, което ние сами си устройваме в резултат на този ненормален живот, ще стане ясно, че общото състояние на здравето би могло да бъде съвършено друго. За този извод съществува убедителна статистика.
Пациентът губи доверието си в лекаря, защото той мисли само за своята печалба, за разлика от докторът в миналото, който го е лекувал даже безплатно. Днес главното за доктора е – да приеме колкото се може повече болни на ден и да забрави за тях. Нали той също е човек!
Накратко казано, ние превърнахме медицината в голям бизнес, и за това, ако просто изчистим тази система от всичко, което е основано на егоизма и предназначено за печалба, успех и власт, ще се изясни, че най – малкото 80% от нейните части са излишни.
Веднъж по телевизията показваха , как юридическите факултети и курсове провеждат церемонията по връчване на дипломите. Целият стадион беше пълен с випускници и техните близки. За какво на обществото е нужно такова количество адвокати, нотариуси и така нататък? Само заради това да им се осигури работа?
Ние говорим за насъщно необходима работа, позволяваща на човека да живее нормален, достоен живот, а останалото време да посвети на възпитанието и образованието, които се изискват за изграждането на общество, основано на принципите на социалната справедливост и взаимното поръчителство, грижа. Следователно, на нас не са ни нужни подобни професии. А между впрочем, техният списък е много голям, и затова има какво да се „почисти”в него.
Проблемите трябва да се виждат в единен комплекс, в тяхната взаимовръзка. Достатъчно е да уравновесим даже тънкия пласт на системата – и това вече носи общо изцеляване: и на самия човек, и на семейството, и на обществото – на всичко.